Сега предстои дълга есен, след нея бяла зима, после прохладна зелена

„ Сега следва дълга есен, след нея бяла зима, после прохладна зелена пролет и през това време би трябвало да мислим за предишното лято и да си вършим равносметка. И в случай че сте не запомнили нещо, няма ужасно, в мазето има вино от глухарчета, всички бутилки са номерирани и в тях са събрани дните на лятото, ден след ден. ”

Рей Бредбъри

 

 

„ ЕСЕННА ПЕСЕН “

 

Елисавета Багряна

 

Дали да сегна да откъсна

последния останал лист

на тази есен късна?

О, дни, изнизани мъниста,

в калта на пътищата разпиляни,

и вие, безконечни, живи мои рани…

 

Не ме научихте на нищо

и нищо може би не струвате,

щом още мога да сънувам

и в сънищата си да имам вяра —

и връз измамите изнищени

да хвърлям златната совалка

с новоизсукана вяра.

 

Не знам дали от тази прежда

за мачтата платно ще стане

на тогавашната ми ладия,

с която (както в старите балади)

да стигна в светлото пристанище

на някаква любов…

 

Но знам — ще стане златоткан покров,

под който сладко ще сънувам

съня, от който няма будене,

— и в който няма и заблуди.

 


Худ. Ангелина Недин

 

ЕСЕННА ВЕЧЕР

 

Петя Дубарова

 

Сред настръхнали дървета

с крачка мудна и предвзета

се разхожда сънен вятър

с корона от листа,

а изкаляните стъпки,

потъмнели като кръпки,

се разбягват из асфалта

и облизват есента.

 

А прозорците сънливи

светлините си игриви

от гърдите си издухват,

като рибешки очи

се вторачват в тъмнината

и излъчват към земята

от пердетата неспрени

електрически лъчи.

 

И въпреки че тази есен

охлади положителната ария

на дървета и прозорци,

на вериги от листа,

тя придаде на града ни

хубост като в съня ми,

само че живота му от лято

осоли като сълза.